Видове CMS. Класификация на системите за управление на съдържание от гледна точка на софтуера

CMS системите могат да се разделят на няколко вида според степента на откритост и софтуерния лиценз.

Степента на откритост се определя от правата за достъп до изходния код на програмата. По този критерий можем да диференцираме следните типове CMS:

– CMS със затворен изходен код е когато потребителят няма достъп до изходният код. Повечето от комерсиалните системи се разпространяват по този начин. Друго име на този вид е патентованa CMS.

– CMS с отворен изходен код е когато се получава достъп до изходния код на програмата при определени условия. Има различни видове лицензи и условия, при които потребителят получава достъп до изходния код.

– CMS със свободен изходен код не само е с отворен код, но и е свободен. Последното означава, че потребителят получава изходния код на програмата и свободата да прави каквото поиска с изходния код и програмата. Потребителят получава следните права – изпълнява програмата за каквато и да е цел, да изучава как работи програмата и да я променя за своите нужди, да разпространява копия на програмата, да подобрява програмата и да публикува промените.

Софтуерен лиценз.  CMS е софтуер, а той е обект на авторско право и обикновено отношенията между автора и крайния потребител се уреждат чрез специален договор, наричан софтуерен лиценз. Лицензите предоставят на потребителя правото да ползва CMS при определени условия. Предоставянето на това право обикновено става в рамките на няколко широко прилагани модела:

• Платена CMS: Потребителят заплаща еднократно или периодично определена сума на автора на CMS. Това е най-често срещаният модел при CMS, разработвана със комерсиална цел.
• Безплатна CMS: Потребителят не заплаща за ползването на CMS.
• Свободна CMS: Безплатна CMS с отворен код, която потребителят може да променя и препубликува при определени условия.

Широко разпространено е погрешното тълкуване на термините „свободен софтуер“ и „отворен код“. Има големи разлики между двата термина, от което произтичат настоящите недоразумения.

Терминът „свободен софтуер“ има склонност да се разбира погрешно.  Двусмислеността произтича от английската дума „free“, която е многозначна. На български тя може да се превежда като свободен, но и като безплатен. В българския език това двусмислие не съществува. На английски език терминът „свободен софтуер“ може да значи „софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и „софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което всъщност е желаното значение. Но обяснението за „свободен софтуер“ е просто — човек, който е схванал идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“ никога няма да го възприеме по погрешния начин. В оригинал „free speech, not free beer“ – двете различни значения изпъкват ясно в този израз –  свободен, а не безплатен. Това е въпрос на свобода, не на цена.

Даден софтуер се нарича „свободен“, заради свободата потребителите да го изпълняват, да го изучават и променят, както и да разпространяват променени или непроменени копия.  Повечето от тези потребители никога не са чували за етичните причини на общността на свободния софтуер, защото днес за тази система и общност по-често се говори като „отворен код“.

През 1998 г., някои от хората в общността на свободния софтуер се отцепват и започват да използват термина „софтуер с отворен код“ вместо „свободен софтуер“, за да описват какво вършат. Първоначално терминът е предложен, за да се избегне евентуално погрешно тълкуване на термина „свободен софтуер“, но след това терминът „отворен код“ бързо се обвързва с различен подход, различна философия, различни ценности и дори различен критерий за допустимите лицензи.

Почти всеки софтуер с отворен код е свободен софтуер. Двете понятия описват почти една и съща категория софтуер, но те стоят зад възгледи, базирани на коренно различни в основата си ценности, различните думи въплъщават различни идеи. Отвореният код е методика за разработка; свободният софтуер е етически императив.

Отвореният код приема някои лицензи, които са недопустимо ограничаващи потребителите от гледна точка на свободния софтуер.

Очевидното значение на израза „софтуер с отворен код“ е „можете да видите изходния код“ и повечето хора изглежда мислят, че това е значението. Този критерий е много по-слаб от дефиницията за свободния софтуер, също и по-слаб от официалната дефиниция за отворен код. Това определение включва много програми, които не са нито свободен софтуер, нито софтуер с отворен код.

За някои хора „софтуер с отворен код“ просто означава, че всеки може да се сдобие с копие на файловете с изходен код. Това очевидно значение на „отворен код“ не е значението, което са имали предвид първоначално и резултатът е, че повечето хора го разбират погрешно.

Друго тълкуване е, че софтуер с отворен код е софтуер, чийто изходен код е безплатен и публично достъпен, въпреки че специфичните лицензионни споразумения варират в зависимост от това какво е позволено да се прави с този код. [1]

В софтуера със затворен код (патентования софтуер) често срещани са злонамерени функционалности като шпиониране на потребителите, ограничаването им, задни врати и принудителна актуализация, а някои от поддръжниците на отворения код искат да ги реализират и в софтуера с отворен код. Под натиска на различни компании, софтуерът все по-често се проектира специално за да ограничава правата на ползващите го.

Дефиницията за софтуер с отворен код е достатъчно ясна и е пределно ясно, че типичната несвободна програма не отговаря на условията, но много фирми се опитват да придадат различно значение. Тази манипулативна практика би била също толкова вредна, ако беше направена чрез термина „свободен софтуер“. Но изглежда фирмите не използват термина „свободен софтуер“ по този начин, и терминът „отворен код“ отваря вратата за злоупотреби от този род.

Предимствата на CMS със затворен изходен код са:

• o по-голяма сигурност срещу хакерски атаки и кражба на изходния код, поради това че, когато изходния код не е публично достъпен, обикновено сайта не е податлив на хакерска атака “defacements”, която се използва за промяна на външния вид на сайта;
• o поддръжка – обикновено има екип от хора, които са на разположение. Получава се качествена и бърза поддръжка по телефон, имейл или в специализирани форуми;
• o настройки –  понякога се предлагат възможности и функции, които не са налични в отворения код;
• o пълна и лесна за употреба документация за различни нива потребители;
• o описание на приложно-програмният интерфейс (API).
• o Основни недостатъци на CMS със затворен изходен код са:
• o липсата на гъвкавост за промяна;
• o затворена ситема – не може да преместите сайта и софтуера при друг разработчик;
• o зависимост от разработчиците, които притежават кода – в случаите когато нещо не е наред със сайта, за създаването на подобрения и нови функции, за поправянето на бъгове;
• o цена на поддръжката – плаща се за всяка извършена услуга;
• o хостинг разходи – може да изисква употребата на патентовани хостинг услуги, като Microsoft Office с IIS и NET.
• o липса на актуални помощни материали на разположение за някои от съществуващите CMS.

Има и един подвид на системите със затворен код – система на сървъра на разработчика Собственикът на CMS отделя място на неговия сървър без достъп до изходния код и цялото управление е чрез контролния панел. Ползата от използването на CMS на сървъра на разработчика е по-добрата поддръжка, а минусите са абонаментните такси и собствеността на сайта остава притежание на разработчика.

Предимствата на CMS със свободен изходен код са:

• лесна адаптация на функционалността, предлагат повече функции;
• гъвкавост – със свободния код може да се направи всичко, да  се добавя и променя;
• общността на потребителите: поради широкото разпространение на CMS с отворен код те имат по-голяма база от потребители и повече хора работят върху софтуера, поправят бъгове, създават модули, създават нови и по-добри версии;
• големия брой разработчици гарантира високо качество на кода;
• голям брой независими компании, предлагащи услуги по внедряване и поддържане на системата.

Сред недостатъците са:

• лесно намиране на пропуски в сигурността, ако кода на сайта се знае. Това отваря потенциалните рискове за сигурността и уязвимости;
• съществуващите лицензионни ограничения върху използването на определени формати за данни в системите с отворен код;
• често липсва обучение и сертифициране на специалисти, участващи в изпълнението и техническа поддръжка на системата;
• няма директна поддръжка – системата, няма телефонен номер на който да се обади човек, когато нещо се развали на сайта;
• документация – има проекти с отворен код в Интернет, които имат наистина голяма документация и такива, които са без никаква, така че документацията е или много добра или е пропуск.

Платените CMS са разработени от фирми, с цел продажба за да се реализира печалба, а безплатните системи са разработени от индивидуални програмисти и нестопански организации (като например университети), в интерес на развитието и използването на системата. Безплатните системи обикновено се разпространяват под GPL лиценз и съответно, за тяхната поддръжка обикновено никой не е отговорен, освен това, никой не е отговорен за безопасността и сигурността на данните. Ако се закупи платена CMS, обикновено, разработчика се ангажира с поддръжката на продукта, корекции на грешки, консултации за използването на системата.

Табл. 1.1 Какво се заплаща при закупуването на CMS?

Продукт	Описание
Основния продукт (Ядрото)	Цената на   основния продукт ще зависи от броя на сайтовете, потребителите, сървърите и   други. Клиента трябва да се увери колкото е възможно повече от изискванията   му са включени в основния продукт. Ако има нужда от допълнителни функции след   това ще трябва да търси допълнителни модули.
Модули	Това е   област, в която много бързо може да се похарчи  бюджета! Възможни модули са: персонализация,   инструменти за социални медии, каталози за електронна търговия, интеграция с   продукти на трети страни като CRM системи и други. Модулите могат да бъдат   лицензирани подобно на основния продукт и ще струват допълнителни разходи за   за всяка работна среда, както и за поддръжка.
Бази данни и сървъри за приложения	Трябва да   се включат лицензи за Oracle / SQL Server база данни и сървъри на приложения   и т.н.
Хардуерна архитектура	Tрябва да   вземе в предвид архитектурата, като броят на сървърите и процесорите могат да   повлияят на крайната цена. Това може да бъде трудно да се установи в самото   начало с динамична CMS.  Зависи от това   как CMS е изпълнена и как ще се разраства. Препоръчаната архитектура ще   зависи от нивата на трафика.
Непродуктивни лицензи на работната среда	Непродуктивните   лицензи на работната среда също добавят разходи, макар че това обикновено е   една малка част от пълната цена. Това може да включва тестване, развитие и   възстановяване след бедствие.
Поддръжка	Това са   годишните разходи за абонамент, които обикновено са около 18-20% от   продажната цена.

Напоследък безплатни и свободни CMS с отворен код като Drupal, Joomla и WordPress се превръщат в голяма конкуренция на патентованите CMS. Причините за това са, че те са лесни за използване, не се нуждаят от умения за програмиране, за да се правят актуализации или промени. Съществуват и други предимства на тези CMS:

• няма такси за патенти, безплатен лиценз – не трябва да се заплаща за притежаване на собствено копие;
• SEO friendly – софтуерът с отворен код позволява на потребителя да променя заглавията на страниците, мета описанията, “приятелски” URL адреси и permalinks за поддръжка на оптимизация за търсачки;
• мащабируеми са – CMS софтуерa със свободен изходен код може да се разраства с разрастването на фирмата, така че да може лесно да се добавя ново съдържание, услуги и функции;
• безопасни и сигурни са – Drupal, например, се доказа, като безопасна и сигурна платформа за уеб сайтове;
• браузър-базирана администрация. Независимо дали се работи от дома или от офиса, добавяне на текст и качване мултимедийни файлове става директно от браузъра.
• сайтът не е обвързан само с една фирма за уеб разработки;
• голяма общност от разработчици – отвореният код е подкрепен от огромен брой поддръжници, което означава, че ще бъде лесно да се намери разработчик
• високо качество и стабилен код. Всеки платен CMS е разработен от ограничен брой от програмисти. Нито една компания не разполага с ресурси, каквито има общността от разработчици, която поддържа отворения код. Тъй като хиляди разработчици постоянно подобряват софтуера с отворен код, той е по-стабилен.
• персонализация – отвореният код предлага разнообразие от модули за всичко – от социални мрежи и управление на документи, до форуми и електронни магазини, като ви дава неограничена функционалност.
• актуализации – продуктът с отворен код се актуализира бързо, защото нови версии на тези продукти излизат редовно, и коригирането на грешките става без да се чака следващата “кръпка” или сервизен пакет, както е обикновено при платените решения.  Благодарение на отворения код и на взаимна подкрепа се развиват в пъти по-бързо, отколкото техните търговски конкуренти. Благодарение на свежи идеи и непрекъсната подкрепа от общността, откритите продукти не само са в състояние да се конкурират с комерсиални решения, но също така и да доминират на пазара.
• стандарти – продуктите с отворен код почти винаги се основават на стандартите, а не са в противоречие с тях. Това значително опростява процеса на финализиране на продукта и осигурява съвместимост с други продукти, които поддържат стандарта.
• всеки експерт в своята област  вижда сорс кода на софтуера и има възможност да направи анализ на продукта и да даде своето становище относно надеждността, сигурността, съвместимостта.